Не всеки рак на простатата трябва да се лекува!

Рак на простатата - кога не е необходимо лечение?

За много хора диагнозата „рак“ означава, че лечението трябва да започне незабавно. При рака на простатата обаче това невинаги е така.

Карциномът на простатата е заболяване с много различно биологично поведение. Докато някои тумори са агресивни и изискват своевременно лечение, други се развиват толкова бавно, че в продължение на години не причиняват симптоми и е възможно никога да не застрашат живота на пациента.

Именно затова поставянето на диагнозата не означава автоматично, че е необходима операция или лъчетерапия.

Кога ракът на простатата е нискорисков?

За да определим риска от прогресия, оценяваме стойността на PSA, резултата от биопсията, клиничния стадий и обема на тумора.

Към нискорисковата група обикновено спадат пациенти с локализиран карцином на простатата, при които са налице:

• PSA под 10 ng/ml
• Gleason 3+3 (Grade Group 1)
• Клиничен стадий T1-T2a
• Липса на данни за разпространение извън простатната жлеза

Допълнително значение имат резултатите от ЯМР на простата, броят на положителните биопсични проби и количеството туморна тъкан в тях.

При тези пациенти рискът от бърза прогресия обикновено е нисък и може да бъде обсъден подход, различен от незабавното лечение.

Какво представлява активното наблюдение?

Активното наблюдение (Active Surveillance) е утвърден подход, препоръчван от международните ръководства при подходящи пациенти с нискорисков локализиран рак на простатата.

Това не означава да оставим заболяването без контрол. Пациентът се проследява по определен план с периодични изследвания на PSA, клинични прегледи, ЯМР на простата и контролни биопсии.

Обикновено PSA се проследява на всеки шест месеца, а останалите изследвания се планират според индивидуалния риск и резултатите от предходните прегледи.

Ако се появят убедителни признаци, че заболяването придобива по-агресивно поведение, се обсъжда започване на активно лечение, докато възможността за излекуване остава висока.

Защо да не лекуваме веднага?

Операцията и лъчетерапията са ефективни методи за лечение на локализиран рак на простатата, но могат да доведат до нежелани последствия.

Сред тях са нарушения в задържането на урината, еректилна дисфункция, както и уринарни или чревни оплаквания след лъчетерапия.

При мъж с нискорисков тумор, който може никога да не прогресира клинично, тези усложнения понякога биха повлияли качеството на живот повече от самото заболяване.

Целта на активното наблюдение е да избегнем или отложим ненужното лечение, без да пропуснем момента, в който то действително става необходимо.

Кога се преминава към лечение?

Решението не се основава единствено на покачването на PSA.

По-важни са промените в резултатите от контролните биопсии, установяването на по-агресивни туморни характеристики и други убедителни признаци за прогресия.

Например промяната от Gleason 3+3 към Gleason 3+4 може да наложи преоценка на поведението, въпреки че при някои внимателно подбрани пациенти наблюдението все още остава възможност.

Активното наблюдение не е подходящо за всички. При по-агресивни или високорискови тумори обикновено се препоръчва своевременно лечение.

Правилното решение е индивидуално

При избора на подход трябва да се вземат предвид не само характеристиките на тумора, но и възрастта, придружаващите заболявания, очакваната продължителност на живота и предпочитанията на пациента.

Съвременната онкология не се стреми непременно да лекува всеки открит тумор незабавно, а да избере най-подходящия момент и метод на лечение.

При внимателно подбрани пациенти с нискорисков рак на простатата активното наблюдение позволява да се избегне или отложи ненужното лечение, като същевременно се запазва възможността за своевременна намеса при прогресия на заболяването.